Хидроизолиране с течни хидроизолации при балкони и тераси
Терасите са части от жилището, които постоянно са изложени на влага, дъжд или сняг. Те трябва да изглеждат не само приятно, но да бъдат и устойчиви на атмосферните влияния.
Изключително подходящи за изолирането на балконите и терасите са дебелослойните течни битумни хидроизолации (или мазани битуми, както още се наричат). Създадени са в Германия през втората половина на миналия век, а днес са сред най-ефективните хироизолационни материали и заемат изключително голям дял на западноевропейските пазари.
Те са дълготрайни, дават сигурна защита и са изключително подходящи както за хидроизолиране на балкони и тераси, така и за основите на сградите и за междинно хидроизолиране на всички помещения в едно жилище. Основното предимство според специалистите от АТЕК 1 е, че с течните хидроизолации покритието е безшевно и безфугово.
Няма снадки, критични точки или дупки в изолацията, което прави защитата много по-сигурна. Освен това с този тип хидроизолация се обработват изключително лесно различните детайли като ъгли, фуги, връзката с дограмите.
Как ще бъде положена изолацията, зависи преди всичко от това дали имаме покривни тераси или стандартни балкони. Каква е разликата? Покривната тераса е тази, под която има обитаемо помещение, а под стандартния балкон има друг балкон.
При стандартния балкон последователността на отделните слоеве е следната: бетонова плоча, замазка за наклон, хидроизолация, еластично лепило за плочки и плочки (важно е да се знае, че лепилото за външна употреба трябва да се прави не на гребен, а с плътно залепване). Тук се приема, че след като отдолу няма жилищно помещение, няма какво да се топлоизолира и хидроизолацията е достатъчна.
Когато се изолира покривна тераса, слоевете са следните: след бетоновата плоча се полага течната хидроизолация, върху нея се полага съответната топлоизолация. След това идва слой пароизолация и върху нея се прави замазката за наклон. Следва още един слой на хидроизолация и отгоре се лепят плочките, т.е. хидроизолацията е двойна.
С времето във фугите се появяват малки пукнатини, през които водата влиза и ако няма хидроизолация, тя стига до замазката за наклон и в дните, когато температурните амплитуди са по-големи, водата остава в замазката, нощем замръзва и започват разширения, получават се пропуквания и плочките започват да „хлопат“.
В случаите, когато времето е топло и няма хидроизолация, водата, проникнала в замазката, после преминава нагоре през фугите и това води до изсоляване – варта от вароциментовия разтвор отдолу избива на повърхността и се получават бели петна по плочките.
В случаите на тераси с плочки има доста детайли, които трябва да се изпълнят. Има доста критични места, като ъгли и връзки по вертикалата и хоризонталата, връзката с дограмите. Най-честата грешка, която строителите допускат, е, че правят част от системата и пропускат най-важния слой хидроизолация – този под плочката, който трябва да спре водата, за да не слезе тя надолу и да работи по разрушаването на долните слоеве.